НЕПУКИЗМА НА ЕЛИТА. ДЕФОРМАЦИИ И РЕФЛЕКСИИ НА ОБЩЕСТВОТО

Доц.д-р Георги Калагларски

The elite carelessness for the welfare

Every society has its elite. It sometimes reproduces itself and sometimes creates under suitable conditions. The main purpose of the elite is to earn and to keep for a long time the power and authority and not to protect the society interests. That’s why in the society occur deformations which can bring to overturn of some elite and the creation of a new one. People always respond actively when they realize that the elite doesn’t care for their common interests but for personal ones only.

Всяко общество се нуждае от своя елит, както и елитът се нуждае от своето общество. Как се създават елити, как се развиват, какви интереси защитават, как умират и отново се възпроизвеждат? За нуждата от елит в обществото говори още Конфуций като за каста, определена да води другите. По-късно Платон и Аристотел определят нуждата по-образованите и по-богатите да налагат своята воля и да определят развивието на обществото. С развитието на индустриалната революция и на капиталистическия модел на производство елитът се моделира като най-съществен елемент в структурата на обществото. Немските философи Ницше и Шопенхауер определят властовите позиции на елита като съществена необходимост в развитието на държавата. Идеолозите на Великата френска революция детронират едни представи за елита и налагат други, по-модерни, изпълнени с нови качествени характеристики, които също претърпяват метаморфозите на познати вече модели.

Оксфорският речник предлага следната дефиниция за „елит“: „1.Избраното или най-доброто от множеството или от група (клас) лица. 2.Лица от най-висока класа. 3.Група от лица притежаващи основния дял от властта или от влиянието в по-голяма общност“. Не по-различно е тълкуването  според интернет речника на Пристънския университет, който тълкува „елита“ като „привилегировано малцинство, малка група от хора в рамките на по-голяма общност, които имат повече власт, по-високо социално положение, богатство или талант, отколкото останалите членове  на общността“. Според етимологичния речник Дъглас-Харпър думата „елит“ се появява за първи път в речник през 1823 г и означава „подбор, избор“ – от френски (elite), от глагола eslire  (избирам), от латинския глагол eligere     (избирам).

В съвременното българско общество релефно се открояват три категории на тази привелигирована прослойка: първа – елит в резултат на възпроизвеждане (политически, финансов, административен); втора – появил се в резултат на конкретна благоприятна ситуация (например демократичните промени след 1990 г, който най-често се изявява като псевдоелит); трета – чрез безспорни доказателства за професионализъм и морал (най-малката група). Според изследователите на елитинското направление Гаетано Моска и Вилфредо Парето, Роберт Михеле и Чарлз Райт Милс основният стремеж на елита е да печели и дълго да владее властта, а не да защитава интересите на дадена общност или на обществото като глобална социална система.

Основната тенденция в развитието на елитисткото научно обяснение се изразява в дихотомията „елит-неелит“. Първият е монолитна общност, който доминира и господства над втория. Всяко общество се управлява от обособено малцинство, което доминира над мнозинството. Господстващото малцинство е „избрано от бога“, то е качествено и представлява форма на олигархия. То винаги се стреми към безконтролна власт и винаги използва тази власт в свой егоистичен интерес. Елитът никога не отстъпва доброволно своята позиция. В стремежа си да съхрани и да предаде по наследство привилегированото си положение елитът започва да се деформира, да изменя позитивния си профил и системно губи положителните си качества, благодарение на които е превъзхождал неелита. Така елитът започва да се „самоизяжда“ и в такава ситуация често неговите метаморфози водят до изродяване и самоунищожаване.

Кои са възможните и най-честите деформации в поведението на елита? Технните проявления са разнообразни и съществуват обективно независимо от волята на елита. Комуникацията елит-публики се развива в реална среда, която е силно зависима от обществените закономерности. Дори в условията на развита демократична система привилегированите групи са представени значително по-убедително от останалите социални общности. Те рядко допускат обновяване на своите среди с външни субекти. Когато все пак това се случи, в резултат на избори, чрез талант или забогатяване, „новите играчи“ бързо биват моделирани и приобщени към каноните на елитарното поведение. От обновяването на елитите не винаги (по правило твърде рядко) може да се очаква редукция в отношението към „другите“. Неизбежната динамика в състава на елита, основана на лични качества и умения, но често и поради адаптиране към политически и бизнес ситуации, неизбежно допринася за негово приспособяване към нагласите и очакванията на публиките.

Глобализацията, като траен и динамичен процес, стимулира развитието на редица тенденции, някои от които се развиха като фрапиращи деформации. Акумулацията на богатството доведе до свръх концентрация на световните капитали. Днес по-малко от 10 процента от хората притежават повече от 70 процента от световното богатство. Подобна е била ситуацията през първото десетилетие на ХХ век. Но двете световни войни, както и Голямата депресия, унищожават голяма част от световния капитал и така неравенството намалява чувствително.

След 80 години на миналия век неравенството отново започва да расте драстично. Икономическата ситуация в САЩ най-категорично подвърждава тази тенденция. Сега там най-богатите 1 процент притежават 35 процента от богатствата на страната, а 50 процента от населението – само 5 процента. Друга тенденция – годишният ръст на световния капитал от 4-5 процента значително надхвърля годишния ръст на брутния вътрешен продукт от 1,1-1,2 процента. Така парите стават все по-силни, властват над хората и предопределят хода дори на критичните исторически събития, на които сме свидетели през последните години. На преден план се извеждат идейни възгледи, но зад тях стоят настоящи и бъдещи финансови интереси, които формират политическото поведение. Светът отново е заложник на елита, който държи в ръцете си приоритетите в световната икономика и действа единствено в полза на собствения си интерес.

Кои са възможните рефлекции на обществото и какви са техните реални резултати и проекции? Систематизирането зависи от редица критерии, но приоритетни са не само глобалните, но и локалните нужди и ползи. Ще посоча някои от най-съществените.

Първа – системен натиск върху елита и адаптиране на неговото поведение към общите ползи и  желанията на публиките. В Европа те са закономерност и насочени към най-значимите проблеми, определени от гражданите. Протестите на „жълтите желетки“ във Франция през есенните месеци на 2018 г е истински апотеоз на бунта срещу „богоизбраните“. През 2016 г на референдума в Англия  категорично се открои желанието за излизане на британската общност от Европейския съюз. Така хората се противопоставиха на стандартите на двата елита – европейския и британския. Същата година в Чехия  гласуваха за отхвърляне на решението за разпределение на имигрантите в държавите членки на ЕС. Успехите на популистите на изборите в редица европейски страни са следствие и на съпротивата срещу канонизирането на управленските политически елити, които възпроизвеждат неадекватни на съвременната историческа ситуация модели за политически и финансов диктат. В България, чрез различни формати, обществото също се противопостави на конкретни управленски решения – за добива на шистов газ, за атомната енергетика, за нови системи за автомобилни застраховки  и т.н.  Втора – котрол върху финансовите пазари. Скандалът Панамагейт, развит активно от медиите през 2016 г, предизвика законодателни промени в десетки държави. Трета – динамично се развива  социална злоба и ненавист към елита на богатите и управляващите. Засилването на тероризма в световен мащаб е само едно от най-видимите проявления на социалната рефлексия. Четвърта – неудържимо расте имиграционната вълна към богатите държави. Милиони хора от четирите посоки на света вече са при „заможните“, а други милиони чакат на перона „влака към блаженството“.

„Съвременното информационно общество е общество на манипулиращия и на манипулирания човек“  твърди българският изследовател Венцеслав Бондиков. Системата от медии, обогатена от динамично развиващите се и все по-популярни дигитални медии, създаде непозната до сега информационна среда – вече всеки може свободно да информира и да разпространява послания. Последствията на закъсняха – медиите са институцията, кото се ползва с все по-ниско доверие сред хората по света, показва годишното изследване на  Edelman Trust Barometer 2018. В 22 от 28 изследвани страни преобладава недоверието в четвъртата власт. Това се дължи на на значително намаляване на вярата в платформите, особено в търсачките и социалните медии. Липсата на доверие в медиите неизбежно води до неспособност да се разпознава истината (59%), да се вярва на правителствените лидери (56%) или на хората, които управлевят бизнеса (42%).

Литература

1. Бондиков, В, Манипулация и публична комуникация, С, 2011 г
2. Калагларски, Г, Медиите и модерния свят, В, 2010 г
3. Маринов, Ал., Административния елит на ХХI век, С, 2010 г
4. Пачкова, П, Борбите на българите по време на прехода, Бл, 2015 г
5. Сп. А-specto – 2107-2018 г.
6. sbj-bg.eu
7. askoxford.com/Access, 2009 г