Европейският парламент (ЕП) прие спорната и преработвана реформа на разпоредбите за авторското право. На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха с мнозинство от 438 гласа „за“, 226 „против“ и 39 „въздържали се“ позицията, която задължава интернет гигантите да заплащат труда на журналистите и артистите, когато използват техни произведения. Журналистите също така трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, получавано от издателските къщи, реши ЕП.
С днешното решение технологичните гиганти ще трябва да споделят печалбите си с артисти и журналисти. С това се цели да се гарантира, че артистите, или по-конкретно музикантите, изпълнителите и сценаристите, както и издателите на вестници и журналистите, ще получават възнаграждение за работата си, когато тя се използва от платформите за споделяне като YouTube или Facebook, както и от новинарски агрегатори като Google News.
Реформата на авторското право бе представена от Комисията на 14 септември 2016 г. като част от стратегията за цифровия единен пазар. Съветът на Европейския съюз постигна съгласие по позицията си за адаптиране на правилата на ЕС в областта на авторското право към цифровата среда през май 2018 г. Днешният вот проправя пътя към преговори за договаряне на окончателен текст със Съвета на ЕС, представляващ 28-те страни членки.
Реформата на авторското право е съсредоточена върху три основни цели:
На първо място – трансграничен достъп на гражданите до защитено с авторско право съдържание онлайн.
На второ място – по-широки възможности за използване на защитени с авторско право материали за образование, научни изследвания, културно наследство и на хора с увреждания (чрез т. нар. „изключения“).
И на трето място – по-ясни правила за един функциониращ пазар за авторско право, който стимулира създаването на висококачествено съдържание.
Директивата за авторското право в цифровия единен пазар според ЕК
– ще актуализира и хармонизира някои важни изключения от правилата за авторското право в областта на научните изследвания, образованието и опазването на културното наследство;
– ще насърчи качествената журналистика;
– ще гарантира, че тези, които създават и инвестират в производството на съдържание, имат думата за това дали и как тяхното съдържание се предоставя от онлайн платформите и как техният труд се заплаща;
– ще увеличи прозрачността и баланса в договорните отношения между творците (авторите и артистите изпълнители) и техните продуценти и издатели.
След гласуването докладчикът Аксел Фос (ЕНП, Германия) коментира: „Много съм доволен, че въпреки силната лобистка кампания на интернет гигантите сега има мнозинство в ЕП, което подкрепя принципа за справедливо заплащане на европейската творческа дейност. Имаше разгорещен дебат около тази директива и вярвам, че Парламентът изслуша внимателно повдигнатите опасения. По този начин ние отговорихме на безпокойствата, свързани с иновациите, като изключихме от обхвата малките и микроплатформи и агрегаторите. Убеден съм, че след като ситуацията се нормализира, интернет пространството ще бъде също толкова свободно, колкото днес, а създателите и журналистите ще получават по-справедлив дял от приходите, които са генерирани от тяхната работа, и ще си задаваме въпроса за какво е бил целият шум“.
Българският еврокомисар Мария Габриел коментира, че „тази реформа ще донесе осезаеми ползи за гражданите на ЕС, изследователите, преподавателите, писателите, хората на изкуството, пресата и институциите в областта на културното наследство. Искаме да разгърнем потенциала за създаване на повече креативност и съдържание чрез ясни правила в синхрон с цифровия ни свят. В същото време ние целим да защитим свободата на словото и да гарантираме, че онлайн платформите, 7 хиляди от които са европейски, ще могат да развиват нови и иновативни предложения и бизнес модели.
Европейската комисия е готова да започне работа с Европейския парламент и Съвета на ЕС, за да може директивата да бъде одобрена възможно най-скоро, в идеалния случай до края на 2018 г“.
В същото време евродепутатът Момчил Неков изказа опасенията си да не се навреди на свободата на словото: „Спорните членове 11 и 13 от Директивата за авторското право съдържат риск от възникване на правен хаос, вместо желания ефект за хармонизиране. Оставянето на технологични филтри да се „грижат“ за спазването на авторското право в дигиталния свят може да навреди на свободната журналистика и свободното слово като цяло, както и да попречи на европейските и българските граждани да изразяват свободно мнението си в мрежата. Трябва да се търси баланс между зачитането на правата на потребителите и справедливото заплащане на носителите на авторски права.“, коментира той.
Важно е да отбележим, че с приетата позиция интернет гигантите се задължават да спазват авторските права и за кратки откъси, в които е показанa само малка част от текста на издателите на новини. На практика така формулираната отговорност задължава страните да заплащат на правоносителите за разпространяването на защитени с авторско право материали. Текстът на ЕП също така изрично изисква лично журналистите, а не само издателските им къщи да се възползват от възнагражденията, произтичащи от това задължение за отговорност.
Същевременно, в опит да насърчи стартиращите предприятия и иновации, сегашният текст изключва малките и микроплатформите от директивата.
Директивата защитава и свободата на изразяване. Текстът включва разпоредби за гарантиране на авторското право онлайн, без да ограничава несправедливо свободата на изразяване, с която се характеризира интернет.
По този начин простото споделяне на връзки към статии, придружено от „отделни думи“, които ги описват, ще бъде изключено от ограниченията на авторското право.
Уикипедия и платформи със софтуер с отворен код няма да бъдат засегнати
Текстът също уточнява, че качването на информация в онлайн енциклопедии с некомерсиални цели като Уикипедия или в платформи със софтуер с отворен код като GitHub ще бъдат автоматично изключени от изискванията за съобразяване с правилата за авторското право.
Източник: ЕП/СБЖ