Георги Лозанов е и доцент във ФЖКМ на Софийския университет
Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 г. в София. През 1981 г. завършва специалност „Философия“ в Софийския университет. Работи в сп. „Българско фото“.
След това е редактор и заместник-главен редактор на в. „Култура“ (от 1989) и главен редактор на сп. „Егоист“. Главен редактор на сп. „Пет звезди“, посочва към интервю авторката в ekipnews.com и добавя:.
От самото основаване на медиен регулаторен орган в България Лозанов е негов член, а по-късно и председател.
През последния месец България беше посетена от директорите на Свободна Европа и Дойче веле. Акцент в изявленията и на двамата беше липсата на свобода на словото и натиска върху медиите и издателите им. Как ще обясните това единомислие?
Това не е никак странно. Проблемът с българските медии и техните зависимости, които се отразяват и на класациите (макар, че класациите са доста относителни, но показват тенденции), буди безпокойство. Ние сме страна на ЕС и няма как, повече или по-малко, това да не е интересно и да не се наблюдава от партньорите ни, особено в обществените медии.
Според мен визитите им имат отношение и към скандала в БНР. Това, което се случи в Българското национално радио – първо с опита да бъде свалена от ефир журналистка, която има важна роля в един толкова съществен избор като избора на главен прокурор, в който има много власт, и второ – спирането на ефира за 5 часа на основната програма на общественото радио – е свръх скандал. Аз писах, че това ще се пише в учебниците, ще се преподава като особено посегателство за правото на информация на аудиторията.
Има и нещо друго – ние смятахме, че когато България е в ЕС, ще може със собствени сили да се занимава със строенето на журналистическата картина на България и живота, който води. Оказа се, че не е така.
Ето – Свободна Европа се върна в България и на българската медийна сцена. Това също е много ясен знак, че са започнали да се усещат тежки дефицити в задоволяването правото на информация на нашата аудитория и нуждата отново да се включат представители на медийния свят, на по-развитите демокрации.
Изкушавам се да Ви задам следния малко спекулативен въпрос. Познавате добре нашия медиен пейзаж. Според Вас кои медии доминират в момента – демократичните или тези, които обслужват властта и едри корпоративни интереси?
Няма съмнение, че зависимостта на медиите е силно изразена. И, ако тези зависимости имат алтернативи – зависимостите са най-различни – те са в доста по-периферна позиция. Така че, ако наричате недемократичност зависимостите, които минават през медиите, тези зависимости се оказват все по-силни.
Аз различавам свобода на словото от зависимост на медиите. Имаме свобода на словото. Всяко мнение може да бъде изказано, особено след появата на новите медии, които са базирани в интернет – винаги ще намериш къде да го съобщиш, ако не друго, то поне в твоя Фейсбук профил. Така че, в това отношение вече не може да няма свобода на словото. Но има друго – медиите, особено, ако се използва авторетността на журналистиката, ако тези медии са авторитетни, те започват да имат пропагандна и манипулативна роля върху съзнанието.
Затова от 2016 г. различаваме не свобода от постистина. Ние живеем горе-долу в ситуация на свобода на словото, но живеем и в ситуация на постистина. Тази свобода да можеш да се изразяваш и да вземеш каквото решиш позиции, започна да се използва, за да оказваш натиск върху аудиторията, така че, в крайна сметка тя да бъде убедена да направи избор, който не е нейният избор.
В този смисъл, не е случайно, че се дават два примера – Брекзит и Тръмп. Хората са гласували за нещо, без това да е фактическото им убеждение, на базата на медийна привидност, създадена през пропагандата на медиите и хибридната война, те са били убедени да гласуват срещу собствения си избор.
Тоест, има свобода на словото, но това не значи, че се строят картини, които помагат на свободата на всеки от нас. (Със съкращения)
Свързани: Петер Лимбург: Обществената медия е в услуга на всички
На среща със студенти и преподаватели от Факултета по журналистика на Софийския университет генералният директор на Дойче веле Петер Лимбург определи ситуацията в БНР като класически пример какво се случва, когато се смесят ролите на журналистите и политиците:
Дата: 17.10.2019
Румен Радев отново изтъкна колко е важна независимостта на медиите
Професионалните стандарти в журналистиката могат да се отстояват само от свободни медии, които са независими в политическо и финансово отношение. Това заяви президентът Румен Радев на среща на „Дондуков“ 2 с президента и изпълнителен директор на „Свободна Европа“ Джейми Флай, който е на посещение в България.
Дата: 30.10.2019
Източник: ekipnews.com